ДИЗАЙНЪТ НЕ Е ТОВА, КОЕТО СИ ПРЕДСТАВЯТЕ
Според синонимния речник на българския език думата „дизайн” е именно проект, план, скица, чертеж – точно това, което повечето хора разбират от нея и очакват от един дизайнер. Тълковният ни речник обаче ни изпраща в посока действие и ни обяснява, че е „дизайн” е „Художествено проектиране и оформяне на различни изделия с оглед повишаване на естетическата им стойност.”. Ах, тази естетика! Ако това изказване не звучеше сякаш за някой казва, че майчинството е обличане на деца в хубави дрехи, щях да съм съгласна…
С поглед през педагогическото ми образование смятам, че следващото, в което трябва да се ровим, вероятно е етимология, но ние сме прекалено щастливи, за да го направим, нали? Баба ми и до ден днешен ме пита защо се прибирам с мръсните обувки, когато мога да пиша шестици, да съм чиста и бляскава по цял ден, да не се „занимавам с майстори” и претенциозни клиенти. Отговорът ми всеки път е „Аз не съм учебник, аз съм изкуство”.
Това, което искам да кажа, е, че дизайнът не е дума, която може да опише форма, действие или картина. В своя дълбок смисъл дизайнът е ЛИЧНОСТ. Нима не сте се замисляли, че имайки афинитет към чантата с бамбуковите дръжки, всъщност харесвате GUCCI, а именно великият Алдо Гучи? На мен не особено често ми се случва да видя автомобил, от формата на който да остана впечатлена, но когато се случи, първото нещо, което се питам, е „Кой ли е измисли този шедьовър?”. И ако до сега не сте се сещали, че зад всяко нещо, което бихте могли да докоснете, погледнете, настъпите или дори да изядете, стои личност, която е решила как да ви го поднесе, то ви честитя това прозрение! А как този някой избира това? Много е просто – винаги се води от ЧУВСТВОТО, което иска да произведе у вас!
Ако трябва да задълбаем (с риск да изпуснем щипка негативизъм), в рамките на безпощадната към нас „демокрация”, ние успяваме да направим избор за себе си относно прекалено малко неща, които ни се случват. Дори да си мислим, че избираме храната, която да ядем, то ние сме в затвора на предлагането освен ако не решим сами да си я произведем. Смятаме, че искаме да знаем повече за здравето си и започваме да изследваме цялата информация, която намираме в интернет, но някой е решил точно колко да знаем. Някой всяка вечер от телевизора се опитва да каже на детето ни точно кой сладолед ТРЯБВА да яде и ние почти не забелязваме, защото сме свикнали… Истината е, че вратата към изхода води до никъде и, както казва британският писател Толкин, „Не ни е дадено да избираме времената, в които живеем. Можем само да избираме как да живеем във времето, което ни е избрало.”. Можем да изберем дали да харесваме това, което ни се случва. Можем да изберем работата си, вече можем дори да избираме лицата си. За щастие, можем да изберем и тоалетите си, защото можем да поръчаме на шивач да ушие нещо специално само и единствено за нас. И за мое още по-голямо щастие можем да изберем домовете си…
Където и да ходи човек, дали е щастлив или нещастен от живота си, той винаги се прибира вкъщи. Може би най-важното решение, което трябва да вземе, е при кого да се прибере, но за да не продължавам да превръщам статията в драматургия, ще подхлъзнем темата към правилната й посока. Малко по-рано стигнахме до заключението, че спрямо търсените у нас емоции, някой проектира рекламата, която ни разказва за лекарствата, от които се нуждаем. Какво по-силно лекарство от уюта на дома ни? Цветове, материи, топлина, хигиена, удобство и още един куп категории оформят емоцията, която носи един дом. В забързаното и стресиращо ежедневие, в което живее съвременното общество, е необходимо тази емоция да бъде оздравителна. Дали започвате да разбирате, че дизайнът не е това, което си мислите, че е? Последно, което може да бъде, е визия.
В този смисъл, дизайнът е съображение. Съображение с всичко, свързано с Вас. Оформлението на дома може да работи в полза на Вашите емоции (мъжът ми ненавижда тази дума), но е способно и да Ви вреди. Черното и неговите нюанси във фоновите решения например са сред най-трудно приеманите от хора, които често изпитват тревожност. Други пък заключват, че в съчетание със злато в мебелировка и аксесоари, черното по плоскостните повърхости им носи релакс от Ориента. Дали изборът на червено в спалнята ви, което се характеризира със страстната и динамична природа, ще е най-добрият цвят за вас, познавате ли се достатъчно, нима дизайнът има нещо общо със самопознанието? Има, има…
Стана ясно, че дизайнът е психология… Но за къде сме без математика? Дизайнът е правилно измерване, разумно управление на финанси, разпределяне и оптимизация на време. Хората, които познават този процес, ще потвърдят и това, че 5 сантиметра отклонение при изливането на бетон е много. Бетонът ме подсеща, че дизайнът е химия, задължително и физика, та ако имаше мъжки и женски пол, щеше да е даже биология и без съмнение да има деца… Сложна работа! Ергономия, декорация, комуникация, информация, координация, реставрация и още много, много думи, завършващи не само на Я. Дали един единствен човек, който описва себе си като „дизайн”, би могъл да бъде толкова многопластов и поликомпонентен? Може, може… 🙂